Българско кисело зеле - домашна рецепта или вкусна и здравословна зеленчукова чиния за зимата.

Опитах кисело зеле, приготвено по този начин на почивка в България и един местен жител с удоволствие сподели с мен своята рецепта за домашно зеле за зимата. Приготвянето на този вкусен и здравословен асортимент от зеленчуци за зимата изобщо не е трудно. Нужно ви е само вашето желание и хладно място за съхранение на бъчви с препарата.

Съставки: Бяло зеле, червено зеле, сол, ечемик

За нашата домашна рецепта е необходимо да вземете силни глави от бяло зеле със среден размер и няколко вилици червено зеле - за да придадете на зеленчуковия асортимент красив цвят.

Как да ферментира зеле в домашни условия на български език.

Почистваме главите от горните листа и в основата на пънчето правим напречен разрез, поставяме пънчетата във ваната.

Напълнете зелето със саламура (само охладена), така че главите да бъдат напълно покрити.

Върху зелевите вилици трябва да поставите кръст или дървен кръг във ваната и отгоре да поставите потисничество.

Отделно искам да говоря за малки трикове от моя собствен опит да направя такава домашна реколта от зеле, която щедро ще споделя с вас.

Обикновено нарязвам 50 кг зеле. За да вземете такова количество зеленчуци, трябва да приготвите саламура: 20 литра вода и около 1,6 кг груба трапезна сол.

Първо, как да приготвите саламура: трябва да разтворите трапезна сол във вряща вода и ако изведнъж солевият разтвор се окаже мътен, прецедете го през марля, сгъната на няколко слоя.

Важно е в тази рецепта за домашно зеле правилно да се определи колко сол ще е необходима за правилното осоляване. Ако има твърде много сол, процесът на осоляване се забавя и зелето може да се обърка. Ако няма достатъчно сол, процесът на ферментация се ускорява, зелето се осолява по-бързо, но поради липсата на сол, която в българското кисело кисело зеле действа като естествен консервант - зелето ще се прекиси и също ще се влоши.

Ако сложим твърде малко или твърде малко сол в саламура, не се притеснявайте, имаме време и възможност да поправим всичко. Вкусете саламура; ако няма достатъчно сол, тя ще се сгъсти и ще вкуси нежно. В този случай със сигурност ще източим саламурата и след като я заврим, добавяме сол към нея отново (не забравяйте, зелето няма да понася гореща саламура). Ако разтворът се оказа твърде стръмен и зелето не иска да соли, изцедете саламурата, изсипете част от нея, която просто ще заменим със студена вода. След всякакви манипулации с концентрацията на саламурата, тя трябва да се източи и да се излее обратно във ваната няколко дни подред.

И за да направите процеса на ферментация по-интензивен, трябва да поставите ечемични зърна на дъното на ваната.

Докато зелето ни осолява, за равномерното му осоляване е необходимо да изцедите и изсипете саламурата обратно в осолената вана няколко пъти. Тази процедура трябва да се извърши през първата седмица от осоляването - всеки друг ден, втората - след два до три дни, а след това (до пълно осоляване) е достатъчно да се прави веднъж седмично.

След като зелето напълно ферментира (докато се свари), покрийте солената вана плътно с капак. И го поставяме в прохладна стая с температура 10 - 12 градуса по Целзий.

Ако направите всичко правилно (а аз се опитах да опиша всичко подробно, така че да получите рецептата със сигурност), тогава след месец или половина вече ще опитате първото кисело зеле. Или го нарязвам на ситно, като го подправям с маслиново-чеснова заливка, или правя пълнени рулца зеле. Такова зеле е подходящо и за приготвяне на супи или зелева супа.